Много хора са скептични по отношение на биткойн. Те не вярват, че мрежата има практическа стойност, нито че ще издържи теста на времето. Смятат, че икономическите принципи, заложени в нея, са неправилни и т.н. Малко са хората обаче, които се съмняват в потенциала на блокверигата като технология. В общия случай дори тези, които имат резерви по отношение на биткойн, признават, че блокверигата има огромен потенциал, че е революционно изобретение.

Тази статия е посветена на потенциалните други приложения на блокверигата – приложения, развити само на теория, приложения, върху които се работи, и такива, които вече съществуват.

Преди всичко трябва да се има предвид, че блокверигата само по себе си е просто нов вид база данни. Тя съхранява информация, структурирана по специфичен начин, но като цяло просто съхранява информация. Поради тази причина, теоретично погледнато, всяка технология, която използва бази от данни, може да използва блокверига като заместител. От друга страна, характеристиките на блокверигата я правят много подходяща за определени приложения и крайно неподходяща за други. Тук ще се концентрираме върху тези приложения, за които блокверигата е подходяща и предлага нещо повече от съществуващите досега технологии.

Основните характеристики на блокверигата са:

  1. Децентрализираност – Блокверигата е проектирана така, че да бъде разпределена върху мрежа от компютри. Някои от тях държат цялата верига, други – само част от нея. В основата на технологията обаче е заложено да има много компютри, които периодично да се синхронизират. При тези синхронизации компютрите в мрежата постигат консенсус по отношение на това какво е записано в блокверигата. Този подход на съхранение на данните води до голямо разхищение на памет и трафик по мрежата. От друга страна обаче, това прави системата много устойчива и защитена срещу загуба на информация. Също така това позволява мрежата да се поддържа от множество независими участници, обединени от общ интерес, без да са необходими централизирани сървъри, които биха били потенциални слаби звена в системата.
  2. Публичност – За да са изпълнени условията от предишната точка, блокверигата трябва да е отворена и публична. Всеки от участниците в мрежата може да свали цялата верига на своята машина. Освен това (предвид факта, че няма централни сървъри) единственият начин потребителят на данните да бъде сигурен в тяхната валидност е да свали цялата блокверига и лично да валидира хронологията. Това прави системата по-подходяща за съхранение на публична информация и трудно приложима за съхранение на конфиденциални данни.
  3. Хронологичност и времева определеност – Всеки блок в блокверигата има точно определено място в нея. Знае се кой е предшестващият блок и кой е следващият. Освен това всеки блок има дата и час на добавяне към мрежата. Това позволява да се изгради точна хронология на събитията, записани в различни блокове. Знае се например, че записите от блок номер 100 предхождат тези от блок 101. Същевременно в биткойн блокверигата всеки запис е свързан с друг, предхождащ го запис (биткойните се прехвърлят от една сметка в друга), така че в рамките на даден блок може да бъде проследена и хронологията на записите. При нужда, в друго приложение на блокверигата, спокойно могат да бъдат добавени дата и час и за отделните записи.
  4. Непроменливост – Блоковете във веригата са организирани по такъв начин, че всеки следващ блок се базира на предишния. Във всеки блок се пази подписът за предишния, което гарантира, че предишният блок не може да бъде променен, без да се промени и настоящият. Ако вземем за пример блок 100 и блок 101, това означава, че данните в блок 100 не могат да бъдат променени и едновременно с това той да продължи да бъде част от веригата. Това е така, защото подписът, записан в блок 101, няма да отговаря на новите данни. Единственият начин да се промени блок 100, е заедно с него да се промени и блок 101 и в него да бъде записан подписът за новия блок 100. Ако обаче в тази верига съществува и блок 102, то за него новият блок 101 ще бъде невалиден след промяната и т.н. Крайният резултат е, че подмяната на един блок изисква подмяна и на всички следващи го, тъй като всеки блок във веригата валидира предишния. Това затруднява подмяната на по-старите блокове и по този начин гарантира информацията в тях.

Системи за трансфер на активи и стокови борси, базирани на блокверигата

Системи за трансфер на активи

Едно от възможните приложения на блокверигата, върху което днес се работи, е свързано със създаването на платформи за търговия с активи. Търговията в най-общ смисъл е прехвърляне на собственост или услуга. Един участник в трансакцията прехвърля правото си на собственост върху даден актив на друг участник срещу насрещно плащане. Обект на сделката могат да бъдат акции, застраховки, договори за доставка и т.н.

В биткойн мрежата участниците прехвърлят помежду си дигитални единици, наречени биткойни. В това си приложение блокверигата се използва за записването на тези трансакции от една сметка в друга. Оттук естествено възниква въпросът: Не може ли между сметките в блокверига да се прехвърлят не биткойни, а акции или собственост върху реални активи?.

Сред първите разработки в тази посока е концепцията Colored Coins, или „цветни“ монети, която позволява биткойн мрежата да се използва за прехвърляне на активи от една сметка в друга. В същината си идеята е пределно проста – между сметките се прехвърлят минимални количества биткойни, но с прикачена допълнителна информация („оцветяване“). Тази допълнителна информация идентифицира актива, който е обект на прехвърляне – определен брой акции, злато, ваучери, билети и т.н. Това е възможно, тъй като към всяка трансакция в биткойн блокверигата е възможно да се прикачи ограничено количество допълнителна информация.

Съществува и конкретно приложение, позволяващо създаването и прехвърлянето на „цветни“ биткойни, наречено Coinprism. Приложението ви позволява да си създадете и поддържате напълно функционален биткойн портфейл плюс възможността да „оцветявате“ биткойните в него – да изпращате, следите и получавате „цветни“ биткойни.

Приложението позволява например с няколко прости стъпки да издадете акции на собствената си фирма (така нареченото „първично публично предлагане“) и да ги прехвърлите на бъдещите си акционери в биткойн мрежата. Интересното в този случай е, че тези акции могат да се прехвърлят от човек на човек, без да е необходимо да се отчитате пред някого – отчетът става през биткойн мрежата. Също така организацията, издала акциите, може да изплаща дивиденти по тях, без дори да знае кой ги притежава. В биткойн мрежата се вижда коя сметка управлява акциите, какъв е техният брой, както и какви дивиденти се изплащат по нея в пропорционален размер. Само бъдещето ще покаже каква юридическа стойност имат така издадените „акции“. Едно е сигурно обаче – прехвърлените „цветни“ биткойни са също толкова защитени срещу фалшификации и манипулации, както и всички останали биткойни в мрежата.

Има много други приложения, базирани на технологията на блокверигата, които позволяват прехвърляне на активи по електронен път, например Mastercoin, BitShares, NXT, FreiMarkets, Ethereum, CounterParty, Open transactions, Ripple и др.

Стокови борси

Към момента са налице няколко опита за реализиране на стокови борси, базирани на технологията на блокверигата. Един от примерите е BitShares. Системата основно се концентрира върху търговията с деривати, следящи цената на реални активи. Борсата създава пазар за различни стандартизирани договори, които следят цената на основните валути – например долар, евро, китайски юан (BitUSD, BitEUR, BitCHY), или цената на реални активи – злато, сребро и т.н. (BitGOLD, BitSILVER).

Системата си поставя за цел не просто да създаде децентрализирана борса, но и електронни псевдовалути, които да разполагат с предимствата на биткойн и в същото време да бъдат обвързани с цената на реални активи. Според създателите на BitShares, BitUSD договорите например могат да се използват като електронни пари, следящи цената на долара. Целта е крайните потребители да се възползват от предимствата на криптовалутите, без да се тревожат за възможните промени в цената.

Както много технологии, базирани на блокверигата, и BitShares работи със собствена едноименна валута. Валутата BitShares изпълнява за своята мрежа същата функция както биткойн – награждава тези, които поддържат блокверигата. Освен това обаче тя е и основното средство, в което се разплащат търгуваните на борсата договори. Например договорът BitUSD събира две страни – едната, която очаква цената на BitShares да се качи спрямо долара, и другата, която очаква цената им да падне. При сключването на договора всяка от страните дава гаранция във вид на BitShares. Когато договорът приключи, всяка от страните получава плащането си отново във вид на BitShares. В нито един момент в тези трансакции не са намесени реални долари. Това позволява системата да бъде абсолютно децентрализирана и да не участват трети страни, които да пазят реалните долари, злато или други активи, които са обект на търговия. По този начин търгуващите на борсата знаят, че договорът ще бъде изпълнен, както е заложено при сключването му, тъй като за това разчитат единствено на софтуера, поддържащ мрежата.

Съществуват и други проекти, базирани на блокверига, които се използват за създаването на стокови борси. Някой от тях са NXT, Ethereum (EtherEx), Mastercoin, CounterParty и др.

Системи за децентрализирано съхранение на данни

Харддисковете се развалят, затова и все повече хора качват важната за тях информация в облак. Проблемът е, че потребителят не знае до каква степен данните му са защитени и кой друг, освен него, има достъп до тях. Тези въпроси изникват винаги когато имаме централизирана система. Затова и съществуват проекти за децентрализирано съхранение на данни.

Един такъв проект е Storj. Системата свързва хора, които искат да отдадат под наем свободното си дисково пространство, с такива, които искат да го използват. Както повечето системи ,базирани на блокверигата, и Storj създава собствена валута – StorjCoin X. Всеки, който се включи в мрежата и сподели част от дисковото си пространство, получава като възнаграждение пропорционално количество от StorjCoin. Тази валута може да бъде изтъргувана на някоя борса срещу биткойни, а може да бъде използвана и за наемане на място в мрежата. При качване на файл в мрежата системата автоматично го разделя на парчета, които се записват на различни компютри. Всяко от тези парчета се криптира с ключ, достъпен само за автора на файла. Така на практика само той има достъп до съдържанието на оригиналния файл.

Децентрализирани системи за имена на домейните

Системата за имена на домейни (DNS) представлява технология, която свързва даден интернет адрес със съответстващия му IP адрес. Към момента има една единна система за имена на домейни, поддържана от т.нар. регистратори на домейни. Това са група оторизирани организации, които имат право срещу заплащане да регистрират в системата връзката между даден интернет адрес и съответстващ му IP адрес. Когато потребител напише в браузъра си интернет адрес, същият се препраща към неговия интернет доставчик. Доставчикът разполага със специално приложение, наречено DNS сървър, което поддържа таблица с интернет адреси и съответстващите им IP адреси. Тази таблица е частично копие на пълния регистър на всички интернет адреси, поддържан от регистраторите на домейни. DNS сървърът проверява в собствената си таблица дали този адрес му е познат. Ако не е, се обръща към други DNS сървъри, докато не намери този, който съдържа търсения адрес и може да удостовери кой е съответстващия му IP адрес. По този начин в съвременния интернет се намират IP адресите, по които браузърите впоследствие установяват връзка със сървърите, държащи търсените интернет страници.

Проблемът с тази система е, че вашият браузър практически се доверява на всички DNS сървъри, до които се допитва. Възможно е например безжичната мрежата, към която се свързвате, да се управлява от злонамерено лице, което да пренасочи заявките ви към фалшиви IP адреси. На тези адреси може да се зарежда уеб приложение, което изглежда досущ като това, което се опитвате да отворите, но което записва вашите пароли, номера на кредитни карти и т.н.

Друг проблем с настоящата DNS система е възможността тя да бъде подменена принудително от държавни институции. В началото на 2014 година например турското правителство нареди на интернет доставчиците в страната да спрат заявките към сървърите на twitter.com и да пренасочат трафика към други IP адреси. По този начин те се опитаха да спрат достъпа на турските граждани до услугата Twitter, водени от политически мотиви.

Този и други проблеми могат да се решат чрез една децентрализирана, независима DNS система. Точно по тази причина е създадена и мрежата Namecoin. На практика тя е копие на биткойн мрежата, с тази разлика че притежава допълнителна функция за регистриране на домейн адреси. Подобно на биткойн, Namecoin има своя едноименна валута, с която се плаща на поддържащите системата и се регистрират трансакции между различни сметки (акаунти в мрежата). Различното е, че един акаунт може да управлява не само своите Namecoin-и, но и регистрираните от него домейн адреси.

Предимството на Namecoin мрежата е, че тя се подчинява на правилата, заложени в софтуера, които са еднакви за всички. Никой не може да манипулира записаните регистрации, без да се подчинява на единните правила. Освен това, както при всички останали децентрализирани системи, и тук няма един или няколко централни сървъра, които могат да бъдат атакувани. За да се манипулират регистрациите, ще трябва да бъде превзета цялата мрежа, което е изключително трудно.

Засега в Namecoin мрежата основно се регистрират домейни, завършващи с .BIT. Към момента настройването на един компютър да отваря сайтове, регистрирани в Namecoin мрежата, не е тривиално и изисква по-сложни настройки. Може би най-лесният начин е да се инсталира специално разширение за Chrome браузъра (dotbit.me). Само времето ще покаже дали достъпът до тези регистрации ще бъде улеснен и дали Namecoin ще навлезе в широка употреба.

Други приложения на блокверигата

Освен гореописаните приложения на блокверигата, които вече са намерили конкретна реализация, съществуват и много други, които са в процес на разработка и се намират на различен етап от своето развитие:

  1. Системи за регистрация – Системи, способни да поддържат локален или глобален регистър на недвижими имоти, превозни средства и т.н.
  2. Системи за гласуване – Децентрализирани системи, способни да осигурят независимо и прозрачно гласуване за всякакви цели. Гласуване без бариери пред участниците и на минимална цена. В бъдеще подобна система би могла да разшири приложенията си и вместо да се използва само за специални случаи, както е в момента, да послужи за провеждането на референдуми например.
  3. Системи за цифрова идентификация и професионална квалификация – Системи, в които човек може да си създаде професионална автобиография, регистрирайки всички сертификати и документи за професионална квалификация, които притежава. Такъв проект е Achievery, който в момента е в процес на разработка.
  4. Системи за регистрация на „умни договори“ – Договори, които се сключват и регистрират в блокверига и които, при определени условия, системата автоматично привежда в действие. Пример: Договор за покупко-продажба на кола. Той може да бъде програмиран да влезе в сила, след като определена сума биткойни е прехвърлена на адреса на продавача. В момента на прехвърлянето системата автоматично прехвърля собствеността върху колата на купувача. В случай че колата е достатъчно „умна“ и настроена да следи тази блокверига, тя автоматично може да започне да приема само ключа на новия си собственик.
  5. Електронно правителство, базирано на блокверига – Тази идея е естествено продължение на идеята за „умните договори“. Законите на една държава в известен смисъл са договори между нея и гражданите ѝ. Следователно е допустимо да си представим, че и те могат да бъдат заложени в софтуера на една разпределена мрежа, базирана на блокверига, и да бъдат прилагани за всички участници в нея. Административните услуги, които една държава предлага, могат в голяма степен да бъдат автоматизирани за цели като издаване на регистрации, събиране на данъци и удръжки, преразпределяне на държавните средства, плащане на служителите в публичния сектор, изплащане на пенсии и др.
  6. Интернет на нещата“ – Вече широко се приема, че в близко бъдеще ще бъде изградена компютърна мрежа, в която „нещата“ ще комуникират помежду си. Вече има хладилници, перални, микровълнови печки, коли и какви ли не други вещи, които имат връзка с интернет. Подобни машини биха могли да бъдат програмирани така, че да използват една такава мрежа. Например в „Интернет на нещата“ вашата пералня би могла да следи запасите ви от прах за пране и омекотител и автоматично да поръчва нови количества, когато е необходимо. Ако една или няколко организации изградят „Интернет на нещата“, то те ще имат огромна власт върху тази мрежа и случващото се в нея. Това е и източникът на повечето проблеми, с които сме свикнали да се сблъскваме при централизираните системи. Например никой не би искал да бъде изключен от мрежата, защото е набелязан от дадена правителствена или частна организация (както се случи с Иран и Swift системата). Затова и вече се работи върху „Интернет на нещата“, базиран на блокверигата, който да бъде децентрализиран и да осигурява равни права на всички участници в мрежата.
  7. Игри – Децентрализираните мрежи, базирани на блокверига, биха могли сравнително лесно да бъдат използвани за основа на всякакъв вид масови игри.

Странични вериги

Както се вижда от разгледаните примери, повечето от системите, базирани на блокверига, имат и собствена валута. Причината за това е, че електронната валута подпомага комуникацията вътре в мрежата. Тя служи за разплащателно средство, за възнаграждение на поддържащите системата, за уреждане на договори, за плащане на такси и т.н. Освен предимства, това има и своите недостатъци. Всяка нова валута носи със себе си специфична сложност и изисква усилия от страна на потребителите – налага им се да инсталират нови портфейли за нейното управление, да следят множество различни обменни курсове, да обменят едни вид валута в друг и т.н.

Без съмнение бъдещето ще предложи решение и на този проблем. Един от възможните пътища е използването на т. нар. странични вериги. Това са системи, базирани отново на блокверига, които позволяват прехвърлянето на един вид криптовалута в друг по твърдо установен обменен курс. В общия случай основната идея на подобна система е да позволи създаването на отделна блокверига със свои правила, която да може да се обвърже с биткойн веригата. По този начин страничната верига може да се възползва от предимствата на биткойн като валута – стабилен обменен курс, широко приета криптовалута и т.н.

Вече има няколко предложения за начина, по който биткойн протоколът може да бъде променен, така че да позволи свързването със странични вериги. Това би донесло предимства и за биткойн системата, тъй като би стимулирало експериментирането с различни модификации на биткойн протокола в паралелни, изолирани системи. Онези от тях, които се окажат успешни, могат сравнително лесно да бъдат прехвърлени от страничната верига в самата биткойн мрежа.

Освен това чрез странична верига сравнително лесно би могла да се реализира децентрализирана борса за криптовалути. Това автоматично би свързало всички гореизброени мрежи и техните валути в една обща екосистема, в която по прозрачен за потребителя начин да се обръща един вид валута в друг. По този начин потребителите на практика ще имат чувството, че навсякъде работят директно с биткойни например.

Гореизброените системи са само част от всички възможни приложения на блокверигата. Всъщност всеки ден изникват нови и нови идеи. Тъй като технологията е наистина революционна, веднъж запознал се с нея, човек обикновено започва да си задава въпроса за какво още може да се използва. Поне програмистите мислят така. Може ли да се създаде фейсбук, базиран на блокверига? А как би функционирал скайп, ако използва системата на блокверигата?…

Най-положителното в тази революция е, че системите, базирани на блокверигата, както се вижда от по-горните примери, в общия случай са децентрализирани, отворени и прозрачни. Те предлагат свободен достъп за всеки желаещ да се включи и отнемат контрола от големите централизирани системи, прехвърляйки го в ръцете на потребителите.