Даш (dash) е една от най-иновативните и бързоразвиващи се криптовалути. Тя предлага някой уникални функции, които я отличават на фона на огромното количество алтернативни криптовалути.

Даш първоначално стартира на 18 януари 2014 г. под името „екскойн“ (XCoin). Впоследствие, около месец по-късно, е преименувана на „дарккойн“ (Darkcoin), тъй като се оказва, че името „екскойн“ вече е заето. Под името „дарккойн“ криптовалутата добива широка известност, но макар и запомнящо се, то носи и своите минуси, тъй като много хора го свързват с нещо незаконно, със своеобразен подземен свят (dark ‘тъмен, скришен, мрачен’). Затова и на 25 март 2015 г. името на валутата е сменено отново, този път на „даш“, идващо от „дигитален кеш“.

Валутата е създадена от Евън Дъфийлд просто като експеримент с идеята да се изпробват идеи за подобрение на биткойн. Затова и даш е базирана на биткойн, стартирайки като копие на оригиналния код. Основната идея на Дъфийлд е била да направи биткойн наистина анонимна валута. Към този момент вече е имало идеи как може да стане това, и той решава да създаде нова валута, която да приложи тези идеи на практика. Ако се окажела успешна, кодът можел лесно да бъде прехвърлен към основното приложение на биткойн.

Така се появява даш и нейния специален протокол за скриване на произхода на авоарите – анонимизиращи трансакции (DarkSend). С времето става ясно, че протоколът работи и криптовалутата натрупва все повече популярност. Същевременно се водят ожесточени дебати в биткойн общността относно това дали ще бъде от полза валутата да стане по-анонимна. Много от лидерите в общността са на мнение, че това би довело до отпор от страна на държавните и банковите институции. И без това към този момент биткойн често е свързвана с незаконни дейности и пране на пари. Това е и основната причина към момента биткойн да не позволява лесен начин за скриване на произхода на авоарите в сметките. Така даш заживява свой живот, предлагащ функционалност, която много хора намират за полезна и която липсва на биткойн.

Според Евън основният аргумент за създаване на анонимна криптовалута е, че по този начин се запазва една от основните функции на парите – тяхната заменяемост. Това означава, че всяка единица от валутата може да се замени с всяка друга, без това да промени нейната стойност. Например, ако аз имам 1 лев и вие имате 1 лев, то ние можем да си ги разменим, без никой от нас да загуби покупателната си способност – всеки от нас продължава да може да си закупи стоки на стойност 1 лев. Нека да приемем обаче, че можеше да се проследи откъде идва този 1 лев и се окажеше, че той е използван за покупка на наркотици например. В този случай е възможно вие да не желаете да го приемете от страх, че ще бъдете преследвани от закона. Затова и анонимността на парите е важна и даш се опитва да осигури същото ниво на анонимност, което осигуряват в днешно време парите в брой (така нареченият кеш).

Основния аргумент против създаването на анонимни пари е именно възможността да бъдат използвани за незаконни дейности. Отговорът на създателя е: „И Google се използва за незаконни дейности, но правителствата не го забраняват, защото те създават инструмент и като всеки инструмент технологията може да се използва както за добро, така и за лошо. В този случай можем да изберем един от два подхода: да отнемем анонимността на всички, за да може държавата да хване няколко престъпника, или да приемем, че ще има няколко лоши хора, които ще извършат някой лоши неща, и правозащитните органите ще трябва да ги хванат по други начини“. Евън Дъфийлд смята, че второто решение е за предпочитане.

Главни възли (възли от втори ред)

Една от основните иновации в даш са възлите от втори ред. В даш, точно както и при биткойн, имаме група участници в мрежата, които генерират блоковете в блокверигата. Това са копачите, или още можем да ги наречем „възли от първи ред“, без които системата няма да съществува. Те гарантират сигурността на мрежата и нейната защита срещу фалшификации и атаки.

Освен копачите обаче, в даш има втора група от участници – т.нар. „главни възли“, или „възли от втори ред“. Те са група специални участници, които са приели да предоставят допълнителни услуги в мрежата срещу заплащане (45% от новоемитираните даш). Тези допълнителни услуги включват: анонимизиращи трансакции, моментални трансакции, гласуване в мрежата и др. Освен това тези главни възли поддържат пълна блокверига при себе си и допринасят за свързаността в мрежата.

Една от основните причини за създаване на главните възли е желанието на създателя на даш да гарантира определен брой пълни възли в мрежата. Това има за цел да осигури децентрализираността и добрата ѝ инфраструктура. По този начин се гарантира присъствието на достатъчен брой участници в мрежата, които предават трансакциите и блоковете между останалите участници и запазват пълната история на трансакциите.

За да се създаде такъв главен възел, е необходимо в мрежата да се изпрати специален вид трансакция. Тя обявява стартирането на нов главен възел и изпраща в системата информация за IP адреса на този възел, за публичния ключ, чрез който ще се идентифицира, както и за сметката, по която ще получава възнаграждението за своите услуги. В тази трансакция инициаторът на главния възел освен това залага като гаранция 1 000 даш. Тази сума гарантира, че даденият възел ще спазва правилата в мрежата и няма да я саботира по един или друг начин. Докато главният възел функционира, гаранцията не може да се използва за други цели и остава заключена.

Останалите функции, които главните възли предоставят в мрежата, като анонимизиращи и моментални трансакции, се предоставят, като за всеки блок се избира кворум от 10 такива главни възела, които да обработят заявките за дадения блок. Кворумът се избира на абсолютно случаен принцип. Това гарантира, че няма да се стигне до формирането на кворум, управляван от една-единствена организация, която съответно да може по някакъв начин да манипулира гласуването за дадения блок.

Избирането на самия кворум се базира на хеша на предишния блок в блокверигата. Тъй като произвеждането на валиден хеш за предишния блок е изключително трудно и изисква усилията на всички копачи в мрежата, това гарантира, че никой няма да може да манипулира хеша, за да подсигури избирането на кворум по свое желание. Освен това генерираният хеш е абсолютно случаен, което дава сигурни гаранции, че никой не може да предвиди предварително кои ще бъдат участниците в следващия кворум.

Допълнителна защита срещу злоупотреби при избирането на кворум се осигурява от ограничения брой главни възли в системата. Броят им е ограничен, тъй като, за да се стартира главен възел, е необходимо да се блокира гаранция от 1 000 даш. Тъй като общият брой даш в обращение с днешна дата е около 6 340 000, това означава, че максималният възможен брой главни възли към този момент е 6 340. Това е така нареченият „твърд таван“. Като се има предвид, че част от всички даш в обращение се използва за плащания, а не за създаване на главни възли, то възможният брой главни възли става значително по-малък. Това е така нареченият „мек таван“. По този начин става ясно, че дори и някоя организация да иска да превземе гласуването на главните възли, тя чисто практически ще бъде ограничена от наличния брой даш в обращение и от цената, която трябва да плати за създаването на тези главни възли.

В системата съществува цял отделен сектор за управление на броя на главните възли. Например, ако се намали наполовина размерът на изискваната гаранция за създаване на нов възел, то тогава е логично да се предположи, че броят на главните възли в системата ще се удвои. Това увеличение в броя обаче ще ощети качеството на тези възли. Тъй като всички главни възли разделят помежду си 45% от новоемитираните даш, то при удвояването на техния брой автоматично се намалява наполовина индивидуалната награда, която всеки възел получава за услугите си. При това намалено заплащане е логично възлите да са склонни да предоставят по-малко ресурси за използване от мрежата (трафик на данни, изчислителни ресурси и т.н.). Към момента се смята, че в мрежата има достатъчен брой главни възли (3 500) и стимулите по-скоро са насочени към повишаване на качеството на услугите, предлагани от тях. Това е и причината да не се предвижда намаляване на гаранцията от 1 000 даш в близко бъдеще.

Анонимизиращи трансакции (DarkSend)

Анонимизиращите трансакции в даш са базирани на идеята за т. нар. „споделени трансакции“ (CoinJoin). Това е концепция, формулирана за първи път от Грегъри Максуел през август 2013 г. Това са специалните трансакции, при които няколко души заедно изпращат в обща трансакция част от своите средства на нови свои адреси. Идеята е да се сформира обща трансакция, парите от която да отидат в няколко нови адреса, и по този начин да се загуби следата за тяхната принадлежност. Това до голяма степен може да се онагледи така – няколко души хвърлят на една обща маса равни суми пари, например по 10 даш, след това парите се разбъркват и всеки получава обратно по 10 даш в отделен сейф. По този начин вече не се знае кой сейф на кого от участниците принадлежи, и така се губи следата на парите. Допълнителна защита е условието всички да дадат равни суми пари, с което се изключва възможността за съпоставка между входящите и изходящите суми.

Необходимостта от анонимизиращи трансакции се корени във факта, че блокверигата на даш, както и тази на биткойн, е абсолютно публична. Това означава, че всеки може да види всички трансакции, които са били извършени някога в системата. Така, ако някоя организация успее да свърже един човек с даден адрес, тя автоматично може да види и всички плащания, които той е направил от този адрес. Затова е важно периодично парите да се местят в нови адреси, които не могат да бъдат свързани с оригиналната сметка. Когато някой, разглеждащ блокверигата, види анонимизираща трансакция, той вижда как еднакви суми от различни хора се обединяват в обща трансакция и след това се разделят към нови адреси, които не могат да бъдат свързани с определен участник. Тази операция, разбира се, може да се повтори много пъти, което допълнително скрива произхода на парите и прави проследяването им практически невъзможно.

За да бъде приложен този подход в даш, трябва да има трето лице, което да събере информацията за всички участници, които искат да участват в разбъркването, и да подготви новата разбъркваща (анонимизираща) трансакция, която всички да подпишат. Тук идва ролята на главните възли. Както беше споменато по-горе, за всеки блок се избира кворум от 10 главни възела, които да изпълнят тази функция. Те събират заявките на всички участници, които искат да участват в разбъркваща трансакция. В момента, в който се съберат достатъчно участници, тази трансакция се подготвя и разпраща в мрежата. Всички участници виждат, че трансакцията е валидна и ще получат своите пари на адреса, който са посочили, и подписват трансакцията. Така всички са сигурни, че генерираната трансакция ги удовлетворява и че главните възли са изпълнили коректно своята роля. Същевременно никой освен главните възли за дадения блок не знае коя изходяща на коя входяща сметка отговаря в разбъркващата трансакция.

На този етап е важно да отбележим, че ако при генерирането на разбъркващата трансакция някой от участниците откаже да я подпише, то разбъркването за дадения блок се проваля. Така възниква въпросът как да се избегне ситуация, в която някой от участниците систематично проваля разбъркванията във всички блокове. За тази цел от всеки участник, който подава заявка за разбъркваща трансакция, се изисква да даде и гаранция за това, че ще я подпише. Гаранцията е в размер на 0,1 даш. Ако даден участник не подпише трансакцията по една или друга причина, то той я губи, а останалите участници остават за следващото разбъркване.

Както беше посочено по-горе, оказва се, че в целия процес главните възли знаят кой входен адрес на кой изходен съответства, т.е. те могат да проследят движението на парите от сметка в сметка и да провалят анонимността на разбъркващата трансакция. Това обаче важи само за конкретния блок. За следващия блок ще бъде избран нов кворум от главни възли, управлявани от други участници, които от своя страна няма да имат тази информация. Затова и когато се стартира процес по разбъркване на авоарите на даден портфейл, тези пари минават през няколко разбърквания. Така след достатъчен брой разбърквания окончателно се губи връзката между първоначалния собственик на парите и крайния адрес, към който те са насочени.

При стартирането на процеса по разбъркване всеки потребител избира през колко разбърквания да минат парите му. Трябва да се има предвид, че зад всяко разбъркване стои нова трансакция, което означава и начисляване на такса за тази трансакция, т.е. колкото повече разбърквания иска да поръча потребителят, толкова по-голяма такса ще плати за тях.

Моментални трансакции

Този тип трансакции е уникален за даш. При другите видове криптовалути, когато един потребител изпрати пари на друг, за да се приеме плащането за окончателно, трябва да се изчака определено време. При биткойн минималното време на изчакване е времето за включването на трансакцията в следващия блок. Възможно е обаче в един момент да се окаже, че има конкурентен блок на този, в който е включена нашата трансакция и съответно за известно време да не е абсолютно сигурно кой блок ще заеме съответното място в блокверигата. Затова е препоръчително да минат няколко блока след този, в който е включена трансакцията, за да е абсолютно сигурно, че тя наистина е станала част от блокверигата. По-консервативните в тази насока твърдят, че е препоръчително да се изчакат 6 блока, за да е абсолютно сигурно, че трансакцията е потвърдена. В общия случай това означава изчакване от около 1 час за получаване на 6 потвърждения. Това време е твърде дълго, ако даденият потребител просто иска да си купи кафе с биткойни например. Никой не би бил готов да чака 1 час, за да е сигурен, че трансакцията е била потвърдена. В тази ситуация, за да не губят клиентите си, търговците обикновено приемат, че трансакцията е извършена още в момента, в който видят, че тя е била разпространена в биткойн мрежата и дори преди да е била включена в следващия блок. Това е риск, който те поемат с надеждата, че клиентът няма междувременно да се опита да изхарчи втори път тези пари и по този начин да направи плащането на стоката невалидно. Този подход обикновено се прилага при достатъчно малки плащания, за които търговците са готови да поемат риска да не получат парите си.

Цялата тази ситуация е крайно неприятна за търговците и не представя криптовалутите като достатъчно сигурна система за незабавни плащания. Тук идва и въпросът за функционалността на даш за моментални трансакции. Криптовалутата предоставя механизъм, чрез който плащанията в мрежата се потвърждават в рамките на 4 секунди. Това отново се постига с кворума на главните възли. Те получават всички трансакции, проверяват ги и ги включват в собствените си списъци за дадения блок. Така, ако клиент се опита да изхарчи парите втори път, тази втора трансакция ще бъде отхвърлена, тъй като съответният главен възел вече е включил в своя списък предишната и счита тези пари за изхарчени.

Гласуване в даш

Една от най-важните функционалности в системата на даш е вграденият механизъм за гласуване. Всеки може да направи предложение в мрежата и да получи положителен или отрицателен отговор от даш общността. Това, което прави гласуването в даш уникално, е възможността, ако дадено предложение бъде одобрено, по сметката на инициатора да бъдат преведени пари, с който той да го реализира.

Право да гласуват в системата на даш имат само главните възли. Логиката зад това, е че те имат най-голям стимул мрежата да работи и да бъде успешна. Ако по някакъв начин системата се провали и цената на даш се срине, то техният залог от 1 000 даш ще загуби своята стойност. За това и те, както и участниците в мрежата, които са заложили най-много за нейния успех, имат право да гласуват по направените предложения.

Тъй като всеки има право да отправи предложение към даш общността, системата трябва да бъде защитена от злоупотреби. Поради тази причина при подаването на предложение трябва да се платят 5 даш. Така, ако някой реши да задръсти системата с безброй безсмислени предложения, ще трябва да заплати пропорционална цена за това.

Като част от създаването на ново предложение инициаторът може да дефинира определено количество даш, което да му бъде преведено, ако предложението бъде одобрено. По този начин могат да бъдат финансирани различни инициативи по развиването на системата. Например по този начин може да се плаща всеки месец на софтуерните специалисти, които развиват мрежата. До този момент са направени няколко кампании: за закупуване на домейна dash.org, финансирани на 3 различни конференции, и 3 кампании за популяризиране на валутата.

За финансиране на предложения всеки месец системата заделя 10% от новоемитираните даш. Всички предложения се подреждат по броя на положителните гласове и след това получават финансиране, като първо в списъка е най-подкрепяното предложение, след това следващото и т.н. Предложенията се финансират поред, докато не бъде изчерпан бюджетът за месеца. Ако остане някаква неразпределена част от бюджета, тя се унищожава и не влиза в обращение.

Освен другите предложения, чрез тази система за гласуване в началото на 2016 г. е било решено да се увеличи размерът на блокът в даш от 1 МБ на 2 МБ. Решение, което е взето с лекота с над 90% подкрепа само за 24 часа. Същият въпрос в биткойн средите се обсъжда от години и дори към момента няма яснота дали един ден увеличението на блока ще стане факт. До голяма степен това, което различава двете гласувания, е, че в биткойн гласуващите са самите копачи, докато в даш гласуващите се главните възли. По своята същност това са принципно различни субекти с различни приоритети и най-вероятно това е основната причина решението за увеличаване на блока в даш да бъде взето с такава лекота.

Основни характеристики на даш

  • Дата на стартиране на мрежата – 18 януари 2014 г.
  • Брой даш в обращение – около 6 340 000.
  • Нов блок се генерира приблизително на всеки 2,5 минути (2 минути и 30 секунди). Броят блокове за ден е приблизително 576.
  • Емитиране на даш:
    • Броят емитирани даш за един блок е променлива величина и зависи от трудността на мрежата. При увеличаване на трудността броят емитирани даш за блок намалява и обратното. Към момента средният размер на емисията е около 5 даш за блок.
    • Размерът на емисията намалява със 7% всяка година, като е планирано всички даш да бъдат емитирани в следващите 150 години.
    • Тъй като размерът на емисиите зависи от трудността на мрежата, не може да се каже с точност какъв ще бъде общият брой емитирани даш, но се знае, че този брой ще варира между 14 и 18 милиона.
    • Разпределение на новоемитираните даш:
      • 45% за копачите,
      • 45% за главните възли,
      • 10% за финансиране на одобрените чрез гласуване от общността проекти.
  • Главни възли – към момента общият им брой е около 3 500. При този брой главни възли и настоящия размер на емисията за блок един възел получава като възнаграждение от мрежата около 140 даш за година. Това означава около 14% възвръщаемост върху блокираните 1 000 даш.
  • Размер на блокираните гаранции за главни възли – 3 500 х 1 000 = 3 500 000 даш. Това означава, че на практика повече от половината даш се използват като гаранция по съществуващите възли и едва около 2 840 000 са тези, които са в обращение и могат да се използват за трансакции.

Бъдещето на даш

Планира се следващата голяма промяна на мрежата (наречена „еволюция“) да бъде в посока улесняване на използването на валутата от крайните потребители без специални технически познания. Идеята е потребителите да могат да асоциират имена към сметките, с които работят. Предвидено е всеки потребител да може да си създаде регистрация и свое потребителско име, след което да може да намери и да се свърже с други потребители по техните потребителски имена и да извършва плащания директно към конкретен потребител. При това целта е самите сметки, между които реално се извършват плащанията, да остават невидими. Така върху мрежата на даш ще се създаде своеобразна социална мрежа за финансови услуги. В нея потребителите ще работят с лесноразбираемите имена на своите приятели, а не със сухите поредици от цифри, които идентифицират сметките им към момента. Те ще могат също така да изпращат съобщения и електронна поща.

За да бъде реализирана тази идея, отново ще бъдат използвани главните възли. От тях се очаква да предоставят дисково пространство, върху което в криптиран вид да се записват данните на различните потребители. За всеки потребител ще се пази информация за неговите приятели, история на трансакциите и съобщения. Тази информация ще бъде криптирана с паролата на потребителя и следователно само той ще може да я използва. Предполага се, че върху настоящите 3 500 броя главни възли може да бъде записана около 40 терабайта потребителска информация.

От софтуерна гледна точка се предвижда да бъде създаден програмен интерфейс, чрез който потребителите да могат да изпращат заявки към мрежата като при централизиран компютър. За обработването на тези заявки се планира да бъдат използвани кворуми от главни компютри. За всеки блок ще се избира нов кворум от 7 главни компютъра, които получават заявките, обработват ги индивидуално и изпращат отговор на потребителя. Тези заявки ще включват елементи от типа:

  • Кажи ми кои са моите приятели;
  • Дай ми моите лични данни (история на трансакциите и т.н.);
  • Други.

Какво предстои за даш като система и криптовалута, пред какви предизвикателства ще се изправи, остава да видим…

*Трябва да се има предвид, че съществува и друга криптовалута, наречена дашкойн, която е различна от даш.