2015 година ще се запомни с промяната в начина на говорене – „биткойн“ е изхвърлен от употреба за сметка на „блокверига“. Отидете на която и да било финансова конференция и ще чуете суперлативи за частните децентрализирани регистри. Електронните табла по летищата в целия свят рекламират последния брой на списание Bloomberg Markets с водещо заглавие „Истината е в блокверигата“. Дори инвеститорите, отдавнашни поддръжници на биткойн стартъпите, наблягат в посланията си, че са свързани с вълнуващи компании от областта на блокверигата“.

Каква е вашата стратегия по отношение на блокверигата? Познавате ли я изобщо?

Понятието „блокверига“ се наложи в езика на медиите и финансовата индустрия шеметно бързо. „Биткойн“ обаче – понятие, по някакъв начин различно от „блокверига“, остана на заден план, игнорирано като неудобен роднина на семейно събиране.

Някои от нас са изненадани от това развитие, други се чувстват объркани.

Защо всички говорят за блокверига, пренебрегвайки основната му движеща сила –самият биткойн?

За много от обикновените хора, които по някаква случайност са чували за биткойн, той е тайнствено творение (криптовалута), граничещо с “пирамида“ и „пари, използвани от лоши хора“. „Не, благодаря, Visa картата ми върши чудесна работа!“, аргументират се те.

За професионалистите в сферата на парите – банкери, инвеститори, финансови регулатори – биткойн е неудобна и дразнеща технология, която почти всички отхвърлят като абсурдна и безполезна.

Факт е обаче, че независимо от негативните нагласи и съпротива, технологията продължава да се развива, обещавайки свят без стриктен йерархичен финансов контрол. Биткойн превърна понятието „плосък“ (нейерархичен) в реалност и така доказа простичката идея, че парите могат да работят без централно планиране.

Как многоуважаваните банкери искат да се справят с това?

Въпросът защо технологията, основана на блокверига, води със себе си огромни обещания за финансови иновации, не може да бъде обсъждан от гледна точка на биткойн, тъй като това понятие носи целия споменат по-горе товар, както и риска разговорът да поеме в посока монетарна теория, човешки права, крупни държавни кражби и банкови измами…

Как обаче един банкер може да убеди своя шеф или акционерите си, че финансовата им институция е в крак с иновациите? Всички те четат новини и със сигурност знаят, че дезинтермедиацията вече е факт (процес, при който клиентите участват във финансовата система пряко, без посредничеството на банки и други финансови институции).

И така, напълно естествено и по пътя на най-малкото съпротивление, в средите на традиционните финансови институции започна да се говори за блокверига. Звучи странно, но в същото време въплъщава магията, обещанието и блясъка на това, което наричаме „технологична иновация“. Понятието „блокверига“ не е ново, но за разлика от „биткойн“ – думата, която кара финансовите експерти да се чувстват неловко дори само като я произнасят – има предимството да не поражда противоречиви асоциации.

Блокверигата без биткойн е просто една споделена база данни, която е неуместно да бъде наричана „нова технология“

Какво точно обаче се надяват да постигнат експертите, като стимулират частните не-биткойн блоквериги? И защо досега банките не са създали такива споделени регистри?

Вероятно досега не е имало споделена база данни, тъй като банките никога не са изпитвали истински конкурентен натиск да създават иновации – те са не толкова финансови иноватори, колкото лобиращи картели.

Предстои да видим колко време ще отнеме на финансовата индустрия да осъзнае, че истински стойностната иновация е не споделеният регистър на блокверигата (който е съществувал и по-рано, макар и под други форми), а по-скоро отворената платформа за финансово включване, без участието на доверена трета страна или картел.

Именно отвореността на биткойн е тази, която, подобно на интернет, внася революционна промяна в начина, по който хората си взаимодействат.

Поддръжниците на блокверигата вероятно ще се аргументират с твърдението, че ако банките приемат тази технология, ще станат по-ефективни. Несъмнено блокверигите могат да помогнат за това банковите мрежи да извършат платежни операции в рамките на минути, а не на дни. Ще се справят ли обаче с централизираните системи като PayPal, които от техническа гледна точка винаги ще бъдат по-бързи от една блокверига?

Технологията, основана на блокверига, не е създадена, за да ускори процесите, въпреки че това със сигурност е едно от предимствата ѝ. Истинската причина, която впоследствие ще бъде оценена като действително иновативна, е да се премахне цензурата и централизираното управление от самите пари.

Този вид технология не съди действията на хората, а просто дава възможност за повече действия, прави нещата по-лесни и общодостъпни.

Колко милиарда ще пръснат банките в търсене на собствения си частен споделен регистър, преди да осъзнаят, че тази услуга е само брънка във веригата на свободното човешко общуване и че тенденцията е това общуване да се отваря, а не да се затваря, във времето?

По отношение на финансовата индустрия – не се безпокойте, ако имате нужда да продължите да използвате думата „блокверига“, за да се чувствате удобно. В интерес на честността обаче, не споменавайте, че изолираните финансови мрежи са иновативни и дълготрайни.

Ако стратегията, свързана с блокверигата, започва от една банка и свършва в друга, значи е грешна. Преминаването от финансова мрежа между две банки към финансова мрежа между множество банки, не е голяма крачка в развитието на човечеството.

*Тази статия е съкратена версия на “IT’S ALL ABOUT THE BLOCKCHAIN“ от Ерик Ворхийс – http://moneyandstate.com/its-all-about-the-blockchain/